Крапец

Крапец е село в Североизточна България част от община Шабла в Добричка област. На 580км от София, на 15км от ГКПП Дуранкулак, на 90км от Варна, на 85км от Добрич, кд 50км от Балчик и на 15км североизточно от гр. Шабла.

География

Село Крапец е на самия морски бряг недалеч от Дуранкулашкото езеро. Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа простиращ се от Калиакра до Карталборун.На носа е поставен малък маяк - Крапецки знак 43° 38' N 28° 35' Е Бяла светлина Прроблясваща 5 с видимост 10 n.mile Ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици. Височина над водата 31 m.

История

В неолитното селище при съсвем близкото Дуранкулашко езеро са открити първите каменни градежи в Европа датирани към 5400 г. пр.хр. Районът е обитаван от траките през античността, а при езерото има и останки от прабългарско среновековно поселение.

Днешното село Крапец е много старо. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже /гърбица/. Селяните са били в мнозинството си българи сред които са живеели и малко гагаузи. В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси.За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от м. август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19в. в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". След 1940 г. тук прииждат и бежанци от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име - Крапец.

Религии

Населението от древни времена тук е православно.

Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през робството, те е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през освободителната война или градежът не е бил с нужните качества, защото само след 20 години през 1888 г. карапчани си въздигат нова.

Сегашната черква е строена през 1888-1889 г. със средства на Добри Киров, който дал по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото.

До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която още не е завършена.

Обществени институции

Селото има кметство и поща. Църквата понастоящем не е действаща. Читалище "Слънце" на с.Крапец е създадено през далечната 1871 г. под името" Полска майка". Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа. Според устава на читалището, публикуван в бр . 17от 1871 г. на вестник "Македония" , то "ще има намерение и грижа да можи да научи всяки член по малко да чете, да пише и да счислява ". В момента библиотеката към читалището разполага с 6500 тома литература. Старата сграда на читалището е затворена.

Културни и природни забележителности

Крапец заедно с Дуранкулак и с. Ваклино си поделят един от най-голямите плажове по нашето крайбрежие, който започва от нос Крапец и след 7,5 км достига до нос Карталбурун, а също природния и археологически резерват от европейско значение лагуната Дуранкулашко езеро. В землището на селото също както и в околните села са се съхранили многжество тракйски могили. Тук живее и твори известният български художник Коста Костов.

Редовни събития

На 24 май тук става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис "Арт пътеки" организиран от община Шабла и художника Коста Костов собственик на хотел "Вила Артея".В него досега са участвали проф. Димитър Чолаков, проф. Ивайло Мирчев, доц. Йордан Парушев, Коста Костов, Матей Матеев, Милко Божков, Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведа Пламена Рачева.

Други

Селото е курортно място. Кранево, Балчик и Крапец са единствените добруджански селища, разположени директно на морския бряг, разполагащи с пясъчен плаж. Освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла. Но съдебните спорове във връзка с възстановяването на собствеността върху земите ликвидират къмпинга, а хотелските бази остават незавършени. Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи. Чужди инвеститори усилено изкупуват земя за курортно строителство.

Кухня

Ястията типични в Крапец са традиционните български от Добруджа обогатени с даровете на морето. Незабравима е уникалната "Крапешка рибарската чорба" приготвяна от минимум 3-4 вида морска, но може и сладководна риба ловена в дуранкулашката лагуна, тя се подправя със "саламур" смес от лют чукан червен пипер, морска сол и различни подправки. Морските (лефер, зарган, сафрид, карагьоз, паламуд, черноморска акула, кефал, хамсия, трицона, попче, калкан, стронгил, морски миди е раци-павури и по-редките змиорка, есетра, черноморска скумрия) и сладководни риби (бяла риба, шаран, сом, платика, каракуда, сладководно попче, сладководни миди и раци и дори змиорка от лагуната) традиционно се приготвят печени на сач или скара или пък пържени в зехтин или олио, а раците предимно сладководни ловени в лагуната, но и морските миди и раци се попарват в подсолена вода. Изобилни в менюто са плодовете и зеленчуците, млякото и неговите продукти и естествено бялото саламурено сирене. Известна е и крапешката баница "Добруджанска кавърма" приготвяна с бита сметата, каймак или с мляко и прясно масло и с много яйца, пече се под връшник. Апетитната "Добруджанска яхния" е вегетариянско ястие приготвяно от пиперки, домати, кромид лук, моркови, ориз, целина, магданоз и люти чушки задушени със зехтин или орехов шарлан. "Добруджански зелеви сарми" се правят предимно зимно време като в листа от кисело зеле се завиват омесени гъби, кайма от равни части телешко и свинско, домати, лук и ориз подправени с червен и черен пипер, дафинов лист, чубрица и бахар поставят се в гърне или друг глинен съд върху легло от зелеви листа налива се вода смесена с бяло вино и се покрива отново с зелеви листа и пекат на бавен огън и накрая се заливат със запръжен в шарлан, зехтин или олио червен пипер. Незабравим е вкуса на другото любимото ястие, освен споменатата баница, на певеца на Добруджа Йордан Йовков - Добруджанско печено пиле с чесън, то се приготвя като пилето хубаво се натрие отвън и отвътре със смес от червен пипер и ситно нарязан чесън, шпикова се с чесън и се пече под връшник като периодично се освежава с маринада от шарлан, зехтин или олио и бяло вино. Разбира се тук се вари крепка ракия. Най-известна е типичната за цяла Добруджа "кайсиева ракия" със своя неповторим вкус и аромат.