Балчик

Балчик (наричан в миналото Дионисополис - градът на Дионисий) е малък но много романтичен български град, разположен на брега на Черно море. Встрани от потока туристи посещаващи България и почти напълно непознат на света, Балчик е успял да запази до днес своята автентичност изградена под влиянието на много култури и народи. В този малък град както и в целият район живеят в разбирателство хора, чиито предци са ( по ред на заселвнето) древните гърци, българи, турци, татари, цигани и румънци - не включвайки тези, принадлежащи към други по малобройни групи. Днес по улиците на града, от местните жители могат да се чуят най-често български и турски.

Балчик е на 2600 години - една достойна за уважение възраст. През този период той е бил известен като древногръцката колония Круни, гръцката и по-късно византийска крепост Дионисополис, средновековният български град Карвуна, османският и впоследствие отново български град Балчик. За кратко време градът е бил завладяван от армията на полско-унгарският крал Владислав III Ягело Варненчик през 1443/44 и от Донските казаци (напр. 1604). През това време се е оформял сегашният етнически състав на района - например турскоговорящите християни наричани Гагаузи и Татарите (може би дошли от Русия). През периодите 1913-1915 и 1919-1940 Балчик е бил под румънска власт - тогава е бил изграден двореца на румънската кралица. Освен с Дворцовия комплекс и ботаническата градина – най – голямата и разнообразна на Балканите, градът привлича туристите с древната си атмосфера, която e запазена от векове наред, до наши дни.

За много от туристите голям интерес представлява да се разхождат по калдъръмените улички и да разглеждат старинните къщи. Художествената галерия и Историческо - археологическия музей са изключително интересни. Бреговата ивица е 4 км. дълга и е изключително приятно място за разходки. Също толкова приятна може да е разходката ви по пристанището и малките улички около джамията.