Дуранкулак

Дуранкулак е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, Област Добрич.

География

Селото е крайната североизточна населена точка в България, едва на 6 км южно от границата с Румъния и на 3 км по права линия в западна посока от морския бряг. В непосредствена близост до селището (започва на 2 км) на югоизток по посока към морето се намира Дуранкулашкото езеро. В неговата западна част са разположени два острова - Големия и Малкия (съответно 20.0 и 5.3 дка). На североизток пък между селото и морето се намира дуранкулашкото блато (наричано "карталийско блато" или по-просто "карталиеца" поради близостта си с нос Карталбурун и виещите се над него грабливи птици - картал на турски език означава орел). Блатото на североизток и езерото на югоизток от селото са свързани с обрасло тресавище (изоставени съоръжения на рибарници), поради което няма пряк път по суша от селото на изток до морския бряг.

Селото се намира в края при морето на две сухи долини, които се срещат на това място след километри меандри през добруджанското плато (едната долина идва от посока съседното село на югозапад Ваклино и още по-далеч откъм Нейково и даже Вранино, а другата - от северозападна посока откъм с. Граничар и Румъния). Двете долини дренират водите от огромна площ и затова имат значителен дебит подпочвени води, които постоянно извират на най-ниската точка на пресеклите се долини - дъното на Дуранкулашкото езеро. Всъщност езерото е запълнената с вода най-ниска крайна част на въпросните долини след селото преди черноморския бряг, където пясъчната ивица служи за естествен бент. В най-тесния участък на тази ивица между морето и езерото, където само плажът в разстояние на около 200 метра разделя двата водни басейна е изградено съоръжение-шлюз, през което при нужда се изпуска част от водата на езерото в морето като предпазна мярка срещу опасното покачване на нивото на езерото над морското равнище и естественото изтичане на езерна вода в морето, което би отмило плажната ивица, което би довело до сравнително трайно размиване на плажната преграда и попадне на морска вода в езерото, вредна за неговата флора и фауна. Съвременното селище е разположено така, че е добре защитено както от зимните ветрове от морето и сушата, така и от бризовете, които носят влага и комари от езерото и блатата през лятото.

На север пред селото бреговата ивица е удобен плаж, дълъг близо 3 километра, достигащ до самата граница с Румъния (нос Сиврибурун). Местното му название е "Ана Мария" по името на кораб, заседнал през февруари 1969 г. на това място, след като се откъснал от котва пред близкото пристанище Мангалия по време на буря (отломки от него се забелязват все още над водата на 20-30 метра от брега на южната част на плажа), а на брега в средата на същия плаж има останки от заседнал руски шлеп преди двадесетина години. В обратна посока, на юг пред селото, има друга плажна ивица, дълга 7 километра, която достига почти (1.8 км.) до следващото населено място на юг, с. Крапец. Това е тъкмо ивицата, която задържа сладката вода от долините и образува Дуранкулашкото езеро. Северният и южният плаж са разделени един от друг от участък от около 1.2 км, в който има два близкоразположени и слабо изразени носове - Урсусбурун и Карталбурун (местното му название е "Буруна"). На морското дъно пред двата плажа се намират остатъци от кораби от различни епохи. Така например пред далечната част на южния плаж по посока село Крапец на около 3,5 километра на юг от къмпинга на Дуранкулак и на 300 метра от брега се забелязват 3 надводни части от гръцкия кораб "Костас", затънал през 1968 г. и разрушен малко по-късно като морска цел на българския военен флот. На север пък на едва 2 кабелта пред нос Сиврибурун все още се виждат последните надводни останки от заседналия в средата на 70-те години гпъцки кораб "Акра Акцион" (строен в Холандия през 1957 г.).

Дуранкулак е на крайбрежния международен път Е-87. Разстоянието Дуранкулак - Варна е точно 100 км, а Дуранкулак - Констанца е около 60 км. На територията на селото има разклонение на запад в посока гара Кардам (ок. 30 км), Генерал Тошево и Добрич (68 км).

История

Името е от турски произход, както по-голямата част от топонимията на северното черноморие. В самото село обаче поначало не са живели турци или гагаузи (с много малки изключения от по-късно време). Според някои мнения то идва от формата на езерото, напомняща човешко ухо - "село при водното ухо". Според изследователите обаче (вж. например Трифонов, 2003) названието идва от глагола на турски език durmak (dur, "стой!") и съществителното kulak - ухо (но също и краен завой обратно, като "ухо" за обръщане на движението при трамваите). Така преводът всъщност е "безотточната долина", т.е. спирка при преграденото дере, което напълно съответства на произхода на разположеното наблизо Дуранкулашко езеро.

Исторически сегашното село Дуранкулак е продължение на изчезналото около средата на XIX век село Карталии, което се намирало на североизток неосредствено до къмпинга, между морето и блатото. Според различни местни данни, намиращи се на разположение в библиотеката на читалището, то е наброявало около 200-300 души. Блатото лятно време пресъхвало и се създавали благоприятни условия за развитие на малария, разнасяна от огромната популация комари от блатото, като от тази почти нелечима навремето болест страдали повечето жители на Карталии. Освен това единствената годна за пене вода през лятото се черпела от един-единствен кладенец на половин киломенър на север. Поради трудните условия жителите се пръснали по околните села. Една част от тях основали сегашното село Дуранкулак на 3 километра по права линия в западна посока от напуснатото село Карталии. На новото място преди живеели само "няколко българи" в "един турски чифлик на някой си Чавга Ага, който след Руско-Турската война избягал" ("Бележки по историята на Дуранкулак" - документ, съхраняван в местната библиотека). Навярно чифликът се намирал в дерето непосредствено под центъра на сегашното село и носел името "Дуранкулак".

Както на повечето други места в Добруджа основната част от населението приижда в началото на XIX век като изселници предимно от Източна Стара планина (основно Котелско, Ямболско, Карнобатско, Старозагорско) и по-малко от Одринска Тракия. Това е периодът на по-интензивно заселване на Добруджа.

След Освобождението 1878 г. селото е вече най-голямото и развито в района, поради което се превръща в център на община, в състава на която влизат 12 села (например Карапча - сегашно Крапец, Караманлии - сегашно Ваклино, Саръмуса - сегашно Смин и т.н.). Дуранкулак продължава да е център на община и по време на румънската окупация 1919-1940 г., макар че в резултат на съпротивата на местните селяни срещу чуждата власт община Дуранкулак е разделена на две, като Дуранкулак е център на няколко от 12-те села, а в общински център на другите е превърнато село Караманлии (днес Ваклино).

Най-известното събитие от историята на селото е Дуранкулашкия бунт с кулминация на 1 юни 1900 г., когато селяните от Дуранкулак се вдигат срещу въведения данък десятък от правителство на Тодор Иванчов от Либералната партия (радослависти). Тогава в близост до Дуранкулак се събират селяни от околните села. Причината не е точно изяснена (вероятно селянин е стрелял по офицер и го е убил), но конната част, изпратена наблизо, се впуска в атака. Жертвите са около 40 (никой от тях не е от Дуранкулак). Бунтът, който протича и на много други места в България през периода 1899-1900 г., макар никъде да не е толкова интензивен, като в Дуранкулак, успява - правителството се отказва от данъка-десятък.

Дуранкулак е сред окупираните от Румъния български селища в периода 1913-1915 (резултат от Междусъюзническата война) и 1919-1940 г. (резултат от Ньойския договор) както почти цялата територия на Добруджа чак до нос Екрене (т.е. северния край на курорта "Златни пясъци"). Окупацията с всички последици от нея (например заселването от румънското правителство на румънци в Добруджа и оземляването им с отнета една трета част от поземлената собственост на българите - т. нар. на румънски система triime, "третина") продължава до подписването на Крайовската спогодба на 7.IX.1940 г., с което Южна Добруджа отново е българска.

Въпреки терора жителите на общината успяват да наложат българина Борис Стефанов като румънски народен представител на изборите през 1922 г. Будните селяни на Дуранкулак проявяват организират отпор на репресиите на румънската власт (система от забрани срещу българското население, принудителното депортиране на няколко десетки хиляди мъже-българи в делтата на Дунав за периоди от няколко години, секвестирането на имущество и т.н.). Местната структура (създадена през 1929 г.) и ръководство на Добруджанската революционна организация (ДРО) се оглавява от Желю Димов (кмет на цялата община), Тодор Ялнъзов (помощник-кмет). В нея вземат активно участие Колю Иванов, Филип Карастаматов и други. Акциите включват и въоръжена съпротива, смазана с помощта на английски кавалерийски полк (вж. историческите записки на разположение в читалищната библиотека).

Освен връщането в Отечеството, 1940 г. бележи и друг момент в историята на Дуранкулак и повечето добруджански села. По силата на Крайовската спогодба от румънска Северна Добруджа (която е в пределите на Румъния от 1879 г. в резултат на прочутия Берлински конгрес 1878 г. като компенсация за руската анексия на румънска Молдова) са изселени почти всички българи (ок. 65 000 души). Така нар. „преселци“ идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета преди това от другите българи в полза на румънските заселници (техните действителни имоти, останали в Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа) на базата на отнетата една трета собственост на завареното българско население. Значителна група (днес съставляваща почти половината от селото) се установява в Дуранкулак (повечето в създадената тогава "преселска махала", намираща се под центъра край международния път, пресичащ селото). Повечето от тях идват от село Нунташи близо до делтата на р. Дунав в днешна Румъния.

Румънската власт прекръщава почти без изключение всички селища в окупираната Южна Добруджа, като името, дадено на Дуранкулак е Ръкари. След възстановяването на българската държавност в района селото е прекръстено Блатница. Така се именува до 50-те години на ХХ век. Названието Дуранкулак е възвърнато през 1963 г. в памет на основното историческо събитие, с които селото е известно - дуранкулашкия бунт от 1900 г.

През октомври 1948 г. е създадено местното ТКЗС от властта на БКП, първоначално с цели 84 кооператори (мнозина от тях преселци). Стопанството е известно с производствените си постижения в периода до 1989 г., било е толерирано и награждавано от социалистическата държава. Макар основа да е било зърнопроизводството, в него сериозно място са имали и животновъдството и зеленчукопроизводството. След 1989 г. се изгражда Кооперация с участие на местни жители, която запазва част от някогашното АПК. Кооперацията е много добре развита, специализирана предимно в зърнопроизводството. Успоредно с това има 2 частни фирми, които обработват под аренда по няколко хиляди декара земя. Животновъдството е западнало, а зеленчукопроизводството е в индивидуални форми - преди всичко производство на пипер.

Дял в историята и икономиката на Дуранкулак има известният ГКПП Дуранкулак към Румъния, открит на 1 май 1967 г., едва на 6 км северно от селото. От румънска страна пунктът е наречен Вама веке по името на последното румънско село преди границата (на румънски език названието на това село означава "Старата митница", остатъчно название дори до ден днешен, което да напомня за някогашната "нова" митница на румънците по време на окупацията 1919-1940 г., намирала се дълбоко в българските земи чак при с. Кранево (варненско).

Целият Малък остров, рибарската хижа (сега ресторант "Златна рибка") и ловната хижа на брега на езерото са приватизирани в началото на 90-те години на ХХ век. В днешно време реституираните селскостопански земи в близост до плажовете и езерото са обект на активно изкупуване, както и имоти в селото.

Древна история

Известните археологични проучвания в Дуранкулак започват през 1975 г. под ръководството на Хенриета Тодорова (днес чл. кор. на БАН и професор). Издадени редица публикации на тази основа.

Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него на брега на езерото в посока юг, е имало няколко селища, като първото е изключително старо - от около 7 хил. години пр. Хр. (енеолит). Това означава, че цивилизацията на това място е сред възможно най-древните в Европа. Тези поселения са съществували без прекъсване до ден-днешен през най-различни периоди и са били с различен произход - от новокаменната епоха през Първата българска държава до средновековието. Последното от тях е било българско и е изчезнало в края на IX век. Сред интересните неща е фактът, че в него е имало капище, чийто вход е бил зазидан, а в близост е изградена църква - т.е. селото е преживяло покръстването. Разкопките са продължили доста дълго (в ограничен мащаб продължават и сега) и са открили редица ценни свидетелства както за древните българи, така и за хората, живели на същото място далеч преди тях.

Големият остров е селищна могила с дебели културни напластявания. Откопаният културен пласт до равнището на сегашната повърхност на Големия остров е достигал на места 2 метра, което свидетелства за непрекъснат живот през всичките хилядолетия. Днес по цялата територия на острова се виждат основите на къщи изцяло от камък (изключителен факт за тази толкова отдалечена епоха преди 6000-6500 години). Къщите обикновено имат преддверие и 1 помещение с размери средно около 15 кв.м. В центъра са разположени останките на огромен за същата епоха дворец (над 300 кв.м.). Островът е достъпен, понеже по време на разкопките е свързан постоянно с брега чрез земен насип.

На Големия остров се намира единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела. Светилището е разположено в източната част на Големия остров в две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност, издълбани навътре във варовичната скала специално за целта. То има внушителни размери. Открито е едва след като сводът се е срутил отсамо себе си наскоро.

Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира друго забележително откритие - най-големият некропол в Европа, са по-стари дори от Варненския некропол и се определят като Българската Троя поради тяхната възраст и изключителна значимост.

Изключително важни са и находките, свързани с древната българска история. Така например още през 1978 г. е открит прабългарски календар - рабош от периода VII-Х век (материали по въпроса се пазят в библиотеката на Дуранкулак).

Културни забележителности

Дуранкулак традиционно е най-развитото селище в културно и икономическо отношение на север и северозапад от гр. Шабла. Затова в различни периоди десетилетия наред Дуранкулак е бил административен център на целия район. Селото и сега е естественият образователен център на района със своето основно училище (районна прогимназия) "Св. Климент Охридски", което обслужва всички околни села. То е и културният център с такива обекти, като читалище, библиотека, галерия, музейни сбирки и два мемориални комплекса. Селото има поща, здравна и втеринарна служба. В икономическо отношение Дуранкулак е най-значимият зърнопроизводителен център между Шабла и границата с Румъния, тук е и граничният пункт със северната ни съседка със специфичните търговски и други дейности, необходими за първо/последно селище на българска територия на оснвна европейска магистрала. В землището на Дуранкулак са най-големите плажове на север от Шабла, известни заведения, природозащитни и научни обекти.

Читалището е разположено в удобна съвременна сграда с голям оборудван салон с 305 места и по-малка зала за събрания за 50-75 души. То разполага с музейна сбирка с 2 отдела: първият от тях е археология (посветена на уникалните археологически открития от различни исторически периоди на Големия остров, некропола от 5 хилядолетие пр.н.е. и други находки от околността), а вторият - посветен на събитията, свързани с известния бунт от 1900 г. В читалището има и малка картинна галерия с картини върху историческите събития, свързани с Дуранкулак, повечето от които от художника Борис Данков. Библиотеката на читалището е богата - съдържа 15 000 тома от много области на литературата, науката и обществения живот и се обновява непрекъснато, все по-често с дарени книги.

Пред читалището на централния площад на селото се намира мемориалният комплекс и монументалната скулптура "Въстаналият селянин" (1970 г.), посветени на прочутия селски бунт и последвалите събития през 1900 г.: исполинска бронзова фигура на бос селянин, който с вдигнал юмруци пази гранитен сноп жито (скулптор Асен Попов).

Тук се намира и реставрираната черква „Свети Архангел Михаил“ (строена в периода 1912-1936 г. и осветена през 1945 г.), която е активен център на религиозния живот на селото.

На могила край селото в западна посока има мемориал "Възпоменание на героя" (съдържащ имената на жертвите) със статуя "Чакащата жена" (1980 г.), посветена на бунта на добруджанските селяни от Дуранкулак и Шабла през 1900 година. Това е най-високата точка в околността, от която се разкрива най-пълната гледка към селото, езерото и прилежащите му територии. На това място е бил сблъсъкът между армейски части, пратени от правителството и селяните, където са дадени най-много жертви (вж. посочената по-долу в препратките историографска справка).

Природни забележителности

Основно значение като природна забележителност има Дуранкулашкото езеро, Карталийското блато и двата големи плажа на Дуранкулак - северният и южният. Мястото е известно на международни организации, занимаващи се с наблюдение и изучаване на птиците.

Международни екологични организации постоянно проявяват различни претенции към районите около езерото. Значима част от землището на Дуранкулак (основно около езерото, както и блатото) попада в "Натура 2000". Тази територия е в оста на пътя на сезонна миграция на птиците "Виа Понтика", с което тя е от общоевропейско и световно значение и е обект на засилен научен интерес и международна юридическа защита. В това отношение Дуранкулашкото езеро е от еднаква степен на значимост с резервата Сребърна в относителна близост (край Силистра).

Международните организации за изучаване на птиците са финансирали различни обекти в околността и продължават тази своя дейност. Така например край езерото близо до "Златната рибка" по посока на морето е построена кула за наблюдение на стотиците видове птици, които гнездят край бреговете му. На международния път край селото и езерото те имат и двуетажна база.

В блатото са изградени рибарници с една от най-големите площи на Балканския полуостров, които в момента не функционират.

На северния бряг на Дуранкулашко езеро има рибарска хижа, превърната в днешно време в комплекс "Златната рибка" - Дуранкулак, известен в целия район с рибното си меню. Комплексът напоследък изгради няколко луксозни квартири в непосредствена близост до ресторанта.

На черноморския бряг между северния и южния плаж през 60-те години на ХХ век е построен къмпинг Космос, застроен с бунгала и посещаван изключително от туристи от тогавашна Чехословакия. Той предлага подслон в тези бунгала и има ресторант.

До къмпинга се развива учебно-възстановителен комплекс на ЦАПК "ПРОГРЕС" (вносители на "Dell"), където също се предлага ограничен брой квартири и има малък ресторант.

До брега на езерото преди селото срещу Големия остров (2 км. южно от селото) има ловна хижа с ресторант и ограничен брой добре оборудвани стаи, които могат да се наемат.

Частните домове в селото все още не предлагат квартири.

На 1.5 км на северозапад от Дуранкулак до пътя към с. Граничар има функциониращо полско летище за селскостопански и леки самолети.

В селото са закупени имоти от чужденци (чехи, англичани, гърци) и българи (жители на София, преподаватели в Софийския университет, жители на Русе и пр.)

Редовни събития

Ежегодно се провежда събор на селото на 1 юни - възпоминание на датата, на която е кървавата кулминация на дуранкулашките бунтове (1 юни 1900 г.).

Всяка година през месец август се провежда Седмица на морето.

Кухня

Дуранкулак е известен от Констанца до Варна и Добрич, а и чак София със своята рибена чорба по специална "тайна" местна рецепта (тя не е бистра като на повечето други места - "Гръцка", "Дунавска" и пр. рибена чорба, а по-гъста и същевременно с по-свеж и наситен вкус), в която основните продукти са няколко вида риба и вода от Дуранкулашкото езеро, а подправките за нея и "саламуриката" - редки за Добруджа билки от дерето в селото и специален сорт местен "пипер" (чушки). Дуранкулашката рибена чорба е естествена местна претенция, възнаграждавана отдавна от интереса на държавници, бизнесмени и чужденци към нея. Списъкът на почитателите и? е дълъг, като включва Цар Борис III, Тодор Живков, както и известни съвременници, българи от цялата страна и чужденци. Всички местни заведения предлагат свои версии на тази чорба.

Дуранкулак е прочут и със своя хляб.