Несебър

Несебър е град в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, Област Бургас и е в близост до град Поморие. Градът е административен център на община Несебър.

География

Община Несебър заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. На север граничи с общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с община Поморие, на изток - с Черно море. Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма. Общинският център гр. Несебър се намира на 20 км. от международното летище Бургас. Общината обхваща 14 селища: гр. Несебър, гр. Обзор, гр. Свети Влас, с. Равда, с. Гюльовца, с. Оризаре, с. Тънково, с. Кошарица, с. Баня, с. Паницово, с. Раковсково, с. Приселци, с. Емона, с. Козница. Общата територия на община Несебър е 421 883 дка. От тях 167 229 дка са селскостопански земи, 20 418 дка - горски фонд. Плажните ресурси на общината са едни от най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на Българското Черноморие. На нейната територия функционират 200 хотела с повече от 200 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла и 1000 заведения за обществено хранене.

История

Несебър е един от най-древните градове в Европа. Основан е под името Месемврия от Ойкист, който бил изпратен от Мегара заедно със значителен брой колонисти. Не е известно други гръцки градове да са участвали съвместно заедно с Мегара в това начинание. Градът става един от двата най-мощни града в района на Пиргоския залив и запазва това си положение през целия период на Античността. Поради борбата си за надмощие в Пиргоския залив с Аполония Месемврия не успява да създаде свои колонии в самия залив и е принудена да насочи колонистите си към вътрешността на Тракия, като основава град Аетос (днешен Айтос), а според някои учени и Диамполис (днешен Ямбол). Аполония дори успява да блокира достъпа на месимвриотите до залива със създаването на техните колонии Анхиалос (днешно Поморие) и Пиргос (днешен Бургас).

Този период на противоборство завършва със завладяването на района от римляните.

През целия период на Античността, римско и последвалото го византийско управление градът се развива и трупа богатства, видни и до днес въпреки преживените тъмни векове.
 
Българските царе от първата и втората българска държава даряват града с широка автономия и никога не се намесват пряко в неговите дела, като от това време до присъединяването му от Третата българска държава той има олигархично и демократично управление. Или от заможните граждани, които били задължени да допринасят за развитието на общността, или от градски съвет, избиран от демоса. Когато се намесвали българските владетели, то ставало било като ктитори или дарители и благодетели на града. Византийското управление било по същество същото, като към всички завоеватели градът изпълнява честно финансовите си задължения към фикса.

В 1925 година част от гръцките жители на Несебър го напускат и се заселват в село Бугариово, Егейска Македония, Гърция, което е прекръстено на Неа Месимврия, в превод Нов Несебър.

Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.